Докато държавата търси нови механизми за компенсиране на високите енергийни разходи, българският бизнес продължава да живее в условия на несигурност и непредвидимост.
Според експертите от Сдружение „Соларна академия България“, въведеният нов механизъм за енергийни компенсации е временна и необходима, но неустойчива мярка, която само отлага реалните решения.
„Компенсациите действат като болкоуспокояващо – помагат за момента, но не лекуват причината. Истинската защита идва, когато компаниите имат контрол върху енергията, която използват,“
коментира д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Сдружение „Соларна академия България“ и на Съвета на браншовите организации към БТПП.
Проблемът – липса на предвидимост и стратегия
Според Академията, енергийната среда в България остава силно зависима от краткосрочни решения и пазарни шокове, което затруднява бизнеса да планира инвестиции, развитие и дори запазване на заетостта.
Държавните компенсации в момента облекчават частично натиска, но не създават дългосрочна конкурентоспособност.
„Вместо устойчив пазар, имаме серия от временни механизми. Всяка нова криза води до ново „спасително решение“. Това обаче е скъпо, непредсказуемо и подкопава доверието на инвеститорите“, посочват от организацията.
Решението – енергийна самостоятелност и децентрализация
По данни на „Соларна академия България“, само около 20% от предприятията у нас използват собствени или споделени ВЕИ решения, докато в редица европейски държави този дял надхвърля 50%.
Възможностите за децентрализирано производство и съхранение на енергия остават недостатъчно използвани, въпреки че технологиите вече са по-достъпни и по-ефективни от всякога.
„Българските предприятия могат да намалят енергийните си разходи с до 50%, ако използват модерни решения за децентрализирано производство. Време е подкрепата за бизнеса да премине от компенсации към стимули за самостоятелност,“
допълва Тодоров.
Необходими стъпки
Сдружението очертава три ключови приоритета за промяна на енергийната рамка за бизнеса:
- Премахване на административните бариери при изграждане на ВЕИ системи и ускоряване на разрешителните процедури;
- Финансови стимули и облекчени кредити за инвестиции в енергийна ефективност и системи за съхранение на енергия;
- Развитие на публично-частни енергийни общности, които да осигуряват споделена инфраструктура и по-ниски разходи за предприятията.
Енергийната независимост – икономическа, не само екологична цел
От „Соларна академия България“ подчертават, че енергийната независимост не трябва да се възприема като зелена мода, а като икономическа необходимост.
Сигурността на енергийното снабдяване е пряко свързана с конкурентоспособността на индустрията и запазването на работни места.
„Истинската стабилност идва не от външна помощ, а от вътрешна промяна.
Енергийната независимост е икономическа, а не само екологична тема,“
се казва в позицията на организацията.
