Кратък анализ на вчерашния Му пореден монолог.
Основно послание:
- Аз разпоредих, аз, аз, аз, аз наредих, аз, аз, аз, аз им казах, аз направих, аз, аз, аз…
Какво друго имаше в монолога Му:
- лични разпореждания;
- неглижиране на институциите и тотално досъсипване на репутацията им;
- омраза към хората;
- омраза към младите;
- учудване, че някакви хора се осмелявали да Му искат оставката;
- неприкрити заплахи;
- моментни хрумки;
- Тотално различни обещания от преди два дена. И от преди седмица. И от преди месец.
Какво липсваше в монолога Му:
- Извинение, че за 10 години здравната система е на това положение.
- Извинение, че няма реформа в здравната система.
- Извинение, че няма реформа в Бърза помощ.
- Извинение, че няма реформа в нито една система.
- Извинение, че за 8 /осем/ месеца няма кризисен план.
- Извинение, че за 8 /осем/ месеца няма план за комуникация.
- Извинение, че след 8 /осем/ месеца чак сега се мислят алгоритми за прием на болни.
- Извинение, че за 8 /осем/ месеца не каза едно човешко изречение.
- Извинение за всички лъжи.
- Стратегия.
- Уважение.
- Емпатия.
- Разбиране.
- Съпричастност.
- Поемане на отговорност за всички провали.
И основното, което остана неизказано, но се усещаше в наглостта на тона:
- Онези 50 000 000 000 /50 милиарда/, които чакат да бъдат разпределени…
Докато хората събират капачки и чакат в линейки, наглеците се готвят да разпределят 50 милиарда.
Запомнихте ли? 50 милиарда.
Идват избори. Мислете.
Хубав ден!
(взето от личния профил на Любомир Аламанов във Фейсбук с негово позволение)