Македонският април?

Панорамa на Свети Йоан Канео – православна църква в град Охрид. Снимка wikipedia.org

Петър Калпакчиев за 21news

След приемането на България в НАТО и Европейския съюз отношенията на страната ни с Република Северна Македония (РСМ) са най-голямото предизвикателство пред българската външна политика. Начинът, по който българската страна ще реши българо-македонските проблеми ще рефлектира не само на двустранните отношения, но ще има трайни последици във вътрешнополитически план както в България, така и в РСМ. Споровете между двете страни са внимателно следени и от поне още две балкански страни – Сърбия и Албания. Първата няма как да не подкрепя македонистките тези на официално Скопие, тъй като тя е създател на македонисткия фундамент. Втората следи случващото през призмата на интересите на многобройното албанско малцинство в РСМ.

Неслучването на бързата интеграция на РСМ в ЕС поражда обществени настроения край Вардар, които лесно могат да бъдат използвани от трети страни.

Кризата покрай КОВИД-19 и липсата на помощ под форма на ваксини от ЕС няма как да не породят евроскептицизъм сред македонците.

Сравнително успешният ход на ваксинацията в съседна Сърбия с руска и китайска ваксина рязко контрастира с българските неудачи с ваксинацията. Намерението на Бойко Борисов да задели 5000 ваксини за македонските ни събратя е уместна стъпка, но крайна закъсняла. Много е вероятно тази стъпка да срещне съпротива сред македонистко настроените кръгове в Скопие. Индикации за това вече са налице в социалните мрежи, където младият македонски политик Петар Богоески побърза да нарече българското дарение „мизерно“. Очевидно е, че ако българската страна разполагаше с нужните количества за сериозно дарение към Скопие по-рано, нещата щяха да са доста по-различни. В този контекст трябва да признаем, че неудачите на българската и европейска политика за сдобиване с достатъчно ваксини само влоши българо-македонските отношения.

Сериозен риск за двустранните отношение крие започващото през април преброяване на населението. Ако преброяването покаже демографски ръст сред албанското население в републиката, няма как да не повлече усилване на албанския фактор в македонската политика. В контекста на българо-македонските отношения обаче е по-важен броят македонски граждани, които ще посочат българска идентичност в хода на преброяването. Едно покачване на българите при официалното преброяване в РСМ ще налее безспорно вода в българската мелница. Държавното ръководство край Вардар си дава ясно сметка за опасността и затова не са случайни последните активности на македонските служби срещу хора с пробългарски настроения. Личното ми мнение е, че покачването на записалите се като българи  ще е минимално. То до голяма степен ще зависи от политиката на София в защита на пробългарските елементи край Скопие. Голяма част от анкетираните в РСМ ще посочат етническата си принадлежност гледайки едновременно към София и към официалните власти в РСМ.

Очевидно, че КОВИД кризата и преброяването на населението край Скопие са двата основни фактора, които ще влияят както на развитието на РСМ, така и на българо-македонските отношения.

Свързани публикации

Ще има ли хибридна война и какви са перспективите за руско нахлуване в Украйна? (Коментари от американския и британския печат)

София, БТА. Досега руският президент Владимир Путин трябва да е разбрал,че явно нахлуване в Украйна би причинило икономически…