Бурханеттин Дуран, в. “Сабах”.
Външнополитическият дневен ред на Турция този месец е много
наситен. Президентът Ердоган ще се срещне с американския
президент Байдън на 14 юни на срещата на върха на НАТО. В края
на юни на среща на върха на лидерите на ЕС се очаква да бъде
дадена положителна оценка на отношенията с Турция. Европейските
столици следят както към какъв път ще се придържа Вашингтон в
диалога с Анкара, така и с голямо внимание наблюдават
преговорите между Анкара и Атина.
На 31 май външният министър на Турция Чавушоглу бе на
посещение в Атина. За разлика от “провокативното” посещение на
Дендиас в Анкара миналия месец, Чавушоглу даде конструктивни
сигнали. Ръководителят на турската дипломация подчерта, че
“диалогът трябва непрекъснато да продължава”, за да може
съществуващите проблеми да се разрешават на базата на
добросъседството, международното право и зачитането на взаимните
права и интереси. Той каза, че е започнала работа, насочена към
действия и сътрудничество по конкретни проекти (в сферите на
транспорта, енергетиката, туризма, екологията, търговията).
Чавушоглу заяви, че е постигнат принципен консенсус по 25
пункта. Министърът съобщи още, че Ердоган ще се срещне с гръцкия
премиер Мицотакис в рамките на срещата на върха на НАТО.
Съдейки по юнските контакти, става ясно, че този месец ще бъде
дадена важна оценка на отношенията между Турция и Запада.
КАКВО ЩЕ ПРЕДПОЧЕТЕ БАЙДЪН
Контактите на заместник-държавния секретар на САЩ Уенди Шърман
в Турция показаха, че Вашингтон продължава да настоява за
отказа на Турция от системите С-400. Поставянето на
съществуващите проблеми в скоби и съсредоточаването главно върху
сътрудничеството може да стане само по инициатива на двамата
лидери. Афганистан, Либия, безопасността в Източна Европа,
бъдещето на НАТО и търговските отношения – това са направления,
по които може да бъдат предприети позитивни стъпки. Що се отнася
до предпочитанията за хода на турско-американските отношения
може да се каже, че топката е в игрището на Байдън. Ердоган
заяви, че иска да започне нова епоха в отношенията въпреки
бремето, създадено от оценката на Байдън на събитията от 1915 г.
в Османската империя. Ще видим каква дипломация ще води Байдън
на личната среща с Ердоган, когото отдавна познава, на срещата
на НАТО. Има два възможни сценария за срещата Ердоган-Байдън,
която по значимост може да бъде сравнена само със срещата
Ердоган-Обама през май 2013 г.
Според първия сценарий Байдън независимо от всички проблемни
зони ще демонстрира намерение да изглади отношенията с Ердоган и
така може да бъде даден положителен старт. Това означава, че
Байдън ще търси допирни точки с Ердоган, за да промени
отношенията с Турция. Много проблеми, включително такива като
С-400, Ф-35, сирийските кюрдски Сили за защита на народа, ФЕТО
може да останат неразрешени, но ще бъде предотвратено
по-нататъшното влошаване на отношенията.
Според втория сценарий може да се състои сравнително
дипломатична среща, на която двете страни ще изложат тезите си
по проблемните въпроси и съответно ще представят на
противоположната страна въпросите, предизвикващи безпокойство. И
двамата лидери може да не пестят думите си. В този случай
турската общественост ще остане с впечатлението, че
администрацията на Байдън не се е отказала от негативното си
отношение, наблюдавано по време на предизборната кампания. Ако
бъде наблюдаван подходът – “Хайде да се ориентираме към 2023 г.”
(когато в Турция ще се състоят избори), възможността за
подобряването на отношенията по време на мандата на Байдън ще
бъде пропусната.
ПОЛИТИЧЕСКИ ТАНЦ МЕЖДУ АНКАРА И АТИНА
Големите очаквания на лидерите на ЕС за възстановяването на
отношенията между Анкара и Атина доведоха до увеличаване на
дипломатическите контакти между Турция и Гърция. 63-тите
консултативни преговори ще се състоят в Турция. Макар тези
контакти да може да предизвикат оживление в сферите на
търговията и туризма, не се очаква предприемането на позитивни
стъпки, свързани със суверенните права (в Егейско море, Кипър,
Източното Средиземноморие). Атина, изпълнявайки очакванията на
Брюксел и продължавайки преговорите, няма да се откаже от
максималистичните си тези. Очаква се също така Гърция да има
силни позиции на ниво реторика на срещата на върха на ЕС в края
на този месец. Покровителственият подход на ЕС и САЩ към Гърция
обаче дезориентира Атина. Анкара пък няма да отстъпи от
проактивната си външна политика от последните 5-6 години. Тя
няма да се откаже от националните си интереси в Егейско море и
Източното Средиземноморие. Тези акватории биха могли да се
превърнат в море на мир и сътрудничество. Лъжливо е обаче
усещането, че Гърция ще може да защити интересите си в региона,
ако се превърна в стена на Европа или във военна база на САЩ.
Отношенията на добросъседство – това е единственият път за
изграждането на взаимноизгодно уравнение в отношенията между
двете страни.
Със съдействието на БТА.
