София, БТА.
Едно нещо остава неясно даже и през втората седмица на
враждебните действия между Израел и въоръжените палестински
групировки в Газа – какво се надяваше да постигне “Хамас”,
когато предишния понеделник изстреля залп от ракети срещу
Израел, пита в коментар лондонският “Таймс”. И отговорът е:
парите, Иран и палестинските избори са накарали “Хамас” да
обстрелва Ерусалим. Основната аудитория на тази радикална
палестинска групировка са нейните членове, палестинците в Газа и
на Западния бряг, както и съседните режими, най-вече Иран.
Освен това, продължава вестникът, през последните години е
налице вътрешно напрежение в редиците на “Хамас”. Яхия Синуар,
политическият лидер на групировката в Газа, е в конфликт с
командира на военното крило Мохамед Дейф и с политическите
лидери на движението извън Газа Исмаил Хания и Муса Абу Марзук.
И Синуар е поставен под изолация заради опитите му да предприеме
“по-дипломатически” подход към евентуалното сключване на
дългосрочно примирие със смъртния враг Израел, посочва “Таймс”.
“Дейли телеграф” констатира, че дискусията във Великобритания
за израелско-палестинския конфликт е отровена от политизиране.
Когато има сблъсъци в Близкия изток, кралството става арена на
антисемитски нападки или нещо по-лошо. И никой не възразява, но
не бива да е така, защото е неприемливо да се крещят злобни
расистки ругатни по улиците на Обединеното кралство или където
и да е. Видеото с пропалестински демонстранти, които преминават
през еврейската част на Северен Лондон и крещят антисемитски
обиди, е срамен епизод, която с право бе осъден от мнозина, пише
“Телеграф”.
В редакционна статия “Индипендънт” задава въпросът каква е
всъщност позицията на президента на САЩ Джо Байдън в настоящата
фаза от израелско-палестинския конфликт, който може да има
отчайващи последици. Според клонящия вляво вестник Америка
трябва да упражни много повече дипломатическа мощ, за да спре
боевете, както е правела преди. Засега правителството на Израел
устоява на изкушението да заповяда започване на сухопътна
операция в Газа, както е правило в миналото. Но тези операции не
са имали дългосрочен успех и може би затова израелските военни
съветват правителството сега да не го прави, пише вестникът.
“Индипендънт” пише, че израелският премиер Бенямин Нетаняху
е пример за авторитарен и агресивен националистически лидер,
който преуспява чрез използването на сила и е част от групата на
подобните нему лидери – Реджеп Тайип Ердоган, Нарендра Моди,
Владимир Путин и доскоро Доналд Тръмп. “Индипендънт” признава,
че “Хамас” също носи вина за своите военни престъпления и че
твърденията на групировката, че се стреми да минимизира
косвените щети звучат лицемерно. А що се отнася до някаква
решителна “победа” над “Хамас”, до нахлуване в Газа, това е
осъдено на провал и израелците го знаят. От друга страна,
убивайки израелски граждани, “Хамас” няма да ускори създаването
на добре функционираща палестинска държава. И всъщност колкото
по-жестоки са действията на израелските сили за отбрана и
ракетните командири на “Хамас”, толкова по-далечен е мирът,
заключава “Индипендънт”.
“Абсурдният мирен план на Къшнър се провали”, извежда в
заглавие “Ню Йорк таймс”, имайки предвид прокламирания като
сделка на века мирен план за Близкия изток, изработен от Джаред
Къшнър, зет на Доналд Тръмп и негов съветник в Белия дом.
Вестникът цитира думите Къшнър от интервю отпреди два месеца, че
“сега сме свидетели на последните остатъци от онова, което
наричаме арабско-израелския конфликт”. Къшнър име предвид
ефекта от т.нар. Аврамови договори, които придадоха на конфликта
формата на спор за недвижима собственост, отбелязва нюйоркското
издание и продължава: за да заобиколят този спор САЩ започнаха
да подкупват арабски и мюсюлмански страни, за да подобрят те
отношенията си с Израел. Обединените арабски емирства се сдобиха
с огромна оръжейна сделка, Мароко получи подкрепата на Тръмп да
анексира Западна Африка, а Судан бе изваден от американския
списък на терористичните държави.
Обаче избухването на сегашната криза между Израел и
палестинци е ясен знак за нещо, в което никога не е трябвало да
се съмняваме – справедливото отношение към палестинците е
предварително условие за мира. А една от причините, че досега
има толкова малко справедливост за палестинците, се корени във
външната политика на Съединените щати, заключва “Ню Йорк таймс”.
