Независимая газета.
След олиото и захарта в полезрението на руските власти може
в най-близко време да попаднат цените на месото, включително
птичето, на яйцата, бензина и строителните материали. Точно тези
стоки тревожат днес най-много населението, сочат анкети. Според
социолози от фонда “Обществено мнение” (ФОМ) през последните
три месеца рязко е нараснал делът на хората, отбелязващи
видимото им поскъпване. Значи скоро може да реагира и
правителството.
За съществено поскъпване при яйцата например сигнализират
в края на март над половината участници в допитване на ФОМ срещу
44 на сто през януари; при месото, включително птичето – 46
срещу януарските 35 на сто; при бензина – 38 процента срещу
неотдавнашните 27. Значително нараснали цени на строителните
материали констатират почти 20 на сто от участниците – близо
двойно повече, отколкото през януари.
Поскъпването на фона на спад в доходите на населението е
остър проблем. Но той не е нов – цените в страната растат години
наред и без убедителни за повечето граждани причини. Цените на
храните скачат и при засилен внос, и при ембарго върху вноса, и
през лоши години за селското стопанство, и когато процъфтяват
контрасанкциите, а същевременно се засилват амбициите за износ,
мотивирани с вътрешни успехи.
Както вече писа нашият вестник (виж броя от 14.03.21 г.),
от 2014 г. говеждото, рибата, тестените изделия, захарта,
краставиците са поскъпнали с около 50 на сто. Почти двойно са
поскъпнали олиото, кравето масло, доматите, ябълките, оризът. На
фона на обезценяващата се рубла цените се вдигаха с всяка
година, а не само по време на пандемията.
Поскъпваше и бензинът. Докато петролът, стигнал пикови
стойности през 2014 г., поевтиня към днешна дата почти двойно,
автомобилният бензин в Русия според федералната служба Росстат е поскъпнал на дребно средно с 50 процента. Тази история също се
точи от години; пандемията тук бе допълнителна трудност, а не
първопричина.
Точно сега обаче проблемът с растящите цени се раздухва
най-активно на съвещания при президента, в правителството и
съответно в телевизионния ефир – превърнал се е в тема номер
едно. От съвещанията и телевизионните прегледи става очевидно,
че поскъпва или предстои да поскъпне почти всичко – от
арматурата до всеки квадрат жилищна площ, от торовете до
готовата продукция, разфасована вече в поскъпналия амбалаж.
“Хората се ограничават, защото нямат пари за основни
храни. Не е шега работа!”, смъмри президентът Владимир Путин
министъра на икономическото развитие Максим Решетников.
Междуведомствените дискусии и споровете с представители на
отраслите не стихват. Вземат се мерки – ограничения върху
износа, държавно регулиране на цените.
По всичко личи, че днес, в условията на пандемията и
кризата, предизвикана от нея, в очите на властите дебатът около
растящите цени е най-малкото зло – колкото да изпуснат парата
гражданите, натрупали поводи за недоволство: ограниченията,
свързани с коронавируса, спадът в доходите, изгубването на
работа, неяснотата навсякъде. Още повече че опитът на други
страни показва накъде може да избие събраното недоволство.
При това на властите явно им се струва, че в борбата с
инфлацията лесно могат да демонстрират бурна дейност – с
мониторинг и отчети всеки месец, директивни замразявания на
цените. Може дори да получат макар и временен резултат – цените
“мъничко” да намалеят, както вече докладва шефът на аграрното
министерство Дмитрий Патрушев.
Краткосрочните резултати от този род, или “бързите победи”
според терминологията в стратегията, готвена от кабинета, днес
са особено необходими на властите – в навечерието на
президентското Послание до Федералното събрание и на изборите
през септември. Стремежът към бърз резултат обаче крие риск от
усложнения в бъдеще. С директивно запушване на дупки вместо
системна дейност за развитие на пазарната конкуренция, с целеви
финансови инжекции за най-малоимотните вместо създаване на
условия за икономическо развитие и ръст на благосъстоянието на
народа не може да бъдат преодолени сегашните дисбаланси.
Със съдействието на БТА.
