Жули Жамо от Франс прес, Сан Франсиско
Вместо Туитър, МиУи на мястото на Фейсбук, Телеграм
като месинджър и Дискорд за посветените – прогонени от големите
социални платформи, американските конспиративни движения и тези на белите супермасисти, нескрито поддържащи Доналд Тръмп, са се пръснали из други мрежи, по-конфиденциални и по-трудни за
регулиране.
“Най-екстремните привърженици на Тръмп вече се бяха здраво
настанили по алтернативни платформи”, констатира Ник Баковиц,
изследовател от “Лоджикали Ей Ай”, компания от сферата на
дигиталната дезинформация. “Фейсбук и Туитър реагираха твърде
бавно и това позволи на инфлуенсърите да преустроят каналите си
почти без прекъсване в излъчването”, добавя той.
След размириците във Вашингтон на 6 януари, основните
социални мрежи се опълчиха срещу участвалите в тях организации
като “Оут кийпърс” (“Пазители на клетвата”), “Три пърсентърс”
(“Трипроцентовите”) и “Прауд бойс” (“Горди момчета”).
Фейсбук например предприе по-активни чистки срещу
въоръжените движения, а Туитър окончателно спря достъпа на
бившия президент и премахна 70 000 акаунта, свързани с КюАнон –
мъглява структура, чиито следовници бяха или все още са убедени,
че тя ще спаси света от корумпираните и педофилски елити.
“Тази стратегия действа”, смята Джим Стейър, президент на
асоциацията “Комън сенс мидиа”. “Погледнете само Тръмп без
Туитър – изгубил си е мегафона, праща си посланията вече без
усилвател”, посочва той.
Милиони екстремисти и конспиратори обаче отказват да се
примирят, смятат експерти, които се опасяват, че цензурата
сближава и сплотява много различни по принцип хора.
Антиваксъри.
“В КюАнон” човек вижда въоръжени активисти, традиционни
републиканци, майки на семейства, своя гуру по йога . . . Хора,
стоели досега на някакво разстояние от нацистките и
супремасистките групи. Тук обаче те лека-полека се сливат в едни
и същи общности. Изобщо няма къде другаде да ходят”, отбелязва
Алекс Голдънбърг от “Нетуърк контейджън рисърч инститют” (НКРИ)
– изследователски център, също работещ по дигиталната
дезинформация.
Разочарованите адепти се събират под други знамена,
по-специално в антиваксърското движение. В криптирания месинджър Телеграм например групи от десетки хиляди симпатизанти на Доналд Тръмп разпространяват лъжливи слухове за “ваксини, изтребващи населението”, редувайки ги с по някоя обида към Джо Байдън или мигрантите.
Властите биха могли с презрение да пренебрегнат тези
злобни нападки в затънтени кътчета на интернет. Но при все че
прогонването на екстремистките движения от големите социални
мрежи ограничи възможността им мащабно да вербуват привърженици, огънят под пепелта още тлее.
В края на януари група демонстранти прекъсна ваксинацията
срещу КОВИД-19 на един стадион в Лос Анджелис.
Необходимостта от регулация на алтернативните мрежи се
сблъсква обаче с пречки от морално и практическо естество.
Границите на свободата на словото са обект на напрегнати дебати
в САЩ.
Дигитално замърсяване
Парлър – един вид Фейсбук на консерваторите, остана
седмици наред извън играта, изключена от интернет с усилията на
Гугъл, Епъл и Амазон, защото нарушаваше правилата им за
модериране на съдържанието, подбуждащо към насилие. В средата на февруари обаче се върна онлайн.
Габ и МиУи, също наподобяващи Фейсбук, около 6 януари се
изстреляха нагоре в рейтингите. Според Алекс Голдънбърг
екстремистите, събрани в тях, ги използват предимно, за да
споделят фрустрацията си.
“Не е имало пандемия през 2020 година. Грипът бе избран за
инструмент, с който да се разруши икономиката и да бъде
открадната изборната победа (на Доналд Тръмп)”, уверява
потребител на Габ с ник ILoveJesusChrist123 в коментар под
комюнике на бившия президент, препредадено от платформата.
Телеграм е по-подходящ за преминаване към действия – чрез
частни групи, защитени с криптиране. А любителите на
огнестрелните оръжия си дават срещи на форума MyMilitia.com
(“Моята милиция”).
Но докато основателите на Габ не крият близостта си до
“КюАнон”, МиУи и Телеграм увериха, че с удоволствие ще минат
без сдружаване с тези конспиратори.
“Има стотици групи на МиУи и само една част клонят към
политиката”, заяви за АФП Дейвид Уестрич, директор по маркетинга
на платформата: “За разлика от Фейсбук и Туитър (. . .), няма
начин в МиУи авторите на обяви, политиците и който и да е друг
да рекламира нещо сред нашите потребители”.
МиУи и Телеграм положиха усилия да модерират съдържанието,
но ресурсите, необходими за целта, струват скъпо.
“Тези движенийца са като замърсяването на околната среда.
Те се сдобиха с повече власт и влияние, защото свободно
циркулираха из Фейсбук, Туитър и ЮТюб”, коментира Емърсън
Брукинг, специалист по екстремизма и дезинформацията в
аналитичния център Атлантически съвет.
Той препоръчва съответно един вид размяна на екипи и
технологии за модериране между конкурентните социални мрежи.
Правителството също трябва да се намеси, смята Джон Фармър
от НКРИ: “То трябва да третира мрежите по същия начин, както
водата и тока – те са обществени блага, подлежащи на регулация”.
Със съдействието на БТА
