Истанбул, специално за БТА от Нахиде Дениз.
Тези дни проблемите около мигрантите и бежанците отново
станаха повод за бурни полемики в турското общество.
Полемиката се разгоря по повод изявление на лидера на
основната опозиционна Народнорепубликанска партия /НРП/ Кемал
Кълъчдароглу, който заяви: “когато дойдем на власт, ще върнем
сирийските бежанци обратно в родината им“.
Един от най-близките хора на президента – заместник
председателят на управляващата Партия на справедливостта и
развитието /ПСР/ Ясин Акташ контрира като заяви: “Практически не
е възможно да изпратим обратно хора, които са се приютили в
нашата страна, получили са според определени критерии статут на
бежанци и мигранти. И дума не може да става, че може да бъдат
изхвърлени просто така. Само се опитайте да махнете сирийците от
работа в някои сектори, само нека те си отидат и ще видите, че
икономиката ни ще рухне.”
Тези думи всъщност показват и другата страна на медала на
“гостоприемството” на турската страна за милиони мигранти и
бежанци.
Не е тайна, че сирийските бежанци са използвани като евтина
работна ръка вместо местните хора. Въпреки че работодатели
твърдят, че били принудени да наемат сирийци на работа заради
отказа на местни хора, не е тайна, че това е по-изгоден за тях
вариант. Въпреки че официалното законодателство в Турция
забранява наемането на работници без социално осигуряване,
заниженият контрол е отворена врата за работа на десетки хиляди
в сивата икономика.
Кметът на град Болу Танжу Йозджан от опозиционната НРП
предложи решение на проблема, като каза в местна медия, че “ще
наложи 10 пъти по-високи данъци за вода и смет на чужденците
/има предвид бежанците-б.а./ в общината“. Изявлението му обаче
срещна отпор от ръководството на самата му партия.
“Не одобрявам такива изказвания. Говорим за процеси, засягащи
най-малко 5-6 милиона души. Такъв един процес означава и
демографски промени. Крайно наложително е да седнем и да
обсъждаме из основи тези процеси, които се развиват в страната”,
заяви градоначалникът на Истанбул Екрем Имамоглу.
В социалните медии обаче преобладават одобрения за кмета на
Болу предвид на това, че голяма част от мигрантите са освободени
от данъци, за разлика от турските граждани.
Социална платформа на мигранти и бежанци в Туитър тиражира
стотици хиляди отзиви, под заглавие “Не си отиваме”.
С всеки изминал ден мигрантският проблем на Турция се
усложнява все повече, управляващата ПСР е притисната от поетите
ангажименти в международен и европейски аспект от една страна и
от друга – от все по-влошаващата се икономическа ситуация и не
на последно място от епидемията на коронавируса, чиято поредна
вълна се надигна отново през последните седмици.
Лидерът на новата опозиционна Отечествена партия Мухаррем
Индже, който бе съперник на Ердоган в надпреварата за президент
на последните избори, заяви в отговор на твърдението на Ясин
Акташ:
“Той казва, че ако сирийците си отидели, икономиката щяла да
рухне. Че тя и бездруго е рухнала. Младите са без работа, бащите
са безпомощни, в кухнята няма какво да се сготви. Икономиката
ще се оправи само когато сирийците си отидат, а заедно с тях и
вие си отидете.”
В политиката си спрямо сирийците управляващата ПСР освен на
икономическия, набляга и на други фактори, включително подхожда
емоционално.
“Турция е обречена да живее със сирийските мигранти и
бежанци. Това до известна степен е и съдбата ни. Освен че не
можем да избягаме, това е и изпит за нас. Трябва да се научим
как ги управляваме. В известен смисъл миграцията е фактор, който
съживява обществото“, каза в същото изявление Ясин Акташ, като
посочи за пример Германия, която навремето прие турските
гастарбайтери, с чиято помощ съживи икономоката си след войната.
Но проучванията на общественото мнение показват, че
подкрепата сред турската общественост спрямо сирийците все
повече намалява.
“От 70-80 на сто подкрепа в началото на войната в Сирия сега
тя спадна само до степен на търпимост”, посочват анализатори,
според които това е причина и за спада на рейтинга на
управляващата ПСР на Ердоган.
Според критиците на правителството политиката спрямо
сирийските мигранти е фактор, който силно тревожи турското
общество. Налага се мнението, че управляващите не могат да се
справят с проблема и че все повече навлиза в задънена улица,
коментира анализаторът Харун Бешикчи.
Една от най-известните бизнесменки от фамилията на милиардера
Сабанджъ, г-жа Арзу Сабанджъ тези дни написа в социалните
медии: “Не искам повече мигранти и бежанци в родината си. Щом
сирийците си отиват в Сирия за байрама значи, че в тяхната
родина е спокойно и може да се върнат там.“
Изявлението й бе подкрепено от десетки хиляди в социалните
мрежи. Опозиционната НРП пусна специален хаштаг в подкрепа на
това мнение.
В същото време обаче засега опозиционните партии не предлагат
ясни и конкретни програми за решаване на проблема.
Едно представително изследване показва, че над 60 процента
от турците смятат сирийския проблем за един от трите основни
проблема на Турция.
Турското общество се дистанцира от вероятността да има общо
бъдеще на живот със сирийците, обществото нито е готово за това,
нито може да го понесе. Въпреки че в много области сирийците са
се настанили в турското общество, турците не ги приемат да живят
съвместно с тях за дълго време, не само че запазват, но и
увеличават социалната дистанция между себе си и сирийците, се
отбелязва в изследването.
Противоположни са вижданията на сирийците, живеещи в Турция.
Според същото изследване близо половината са на мнение, че
бъдещето, тяхното и на семействата им, е в Турция. Те нямат
желание и намерение да се връщат в Сирия след края на войната.
В заключение може да се каже, че проблемът с бежанците и
мигрантите ще се отрази съществено на следващите избори. От този
въпрос ще зависи до голяма степен рейтингът на политическите
сили.
Статистическите данни за броя на сирийците в Турция не
отговарят на действителното положение, тъй като не отговарят на
общ критерии. Една част са под защитата на турската държава и са
със статут на мигранти /над 70 хиляда са получили турско
гражданство/, друга част са бежанците, едни лса със законен
статут на временно пребиваващи, а други са нелегално
пребиваващи.
Към първата група спадат 3 684 412 души, като само през юни са
се увеличили с 11 766 души. От тях около 1,5милиона а трудово
заети.
Около 10-15 процента от сирийците са си открили собствени
работни места.
