Киев, Юрас Карманау от Асошиейтед прес
Обширната и пуста Чернобилска забранена зона около мястото на
най-тежката ядрена авария в света е мрачен паметник нeчовешките грешки. Въпреки това, 35 години след експлозията на
ядрен реактор, украинците намират в нея вдъхновение, утеха и
източник на доходи.
Четвърти реактор на АЕЦ, намираща се на 110 км северно от
столицата Киев, експлодира и бе обхванат от пожар в нощта на 26
април 1986 г., което доведе до разрушаването на съоръжението и
избълването на радиоактивни материали високо в небето.
Съветските власти направиха последиците от аварията още
по-тежки, след като не съобщиха на обществеността какво се е
случило. Макар че близкият град Припят, където живееха
работниците на централата, бе евакуиран на следващия ден, двата
милиона жители на Киев не бяха информирани, въпреки опасността
от падане на радиоактивни частици. Светът научи за аварията едва
след като в Швеция бе измерен повишен радиационен фон.
В крайна сметка повече от 100 000 души от околността бяха
евакуирани и бе създадена забранена зона в площ от 2600
квадратни километра, където единствените дейности, извършвани от работници, бяха отстраняването на отпадъците и бързото
изграждане на саркофаг, който да покрие реактора.
От реактора продължаваше да изтича радиация до 2019 г.,
когато цялото съоръжение бе покрито с огромен купол с форма на
арка. След като роботи вътре в купола започнаха да демонтират
реактора, местни служители изпитаха ново чувство на оптимизъм за
съдбата на зоната.
“Това е място на трагедия и памет, но е и място, където можеш
да видиш как човек може да преодолее последиците от глобална
катастрофа“, каза украинският заместник-министър на околната
среда Бохдан Боруховски.
“Искаме да се появят нови възприятия, че това не е забранена
зона, а зона за развитие и съживяване“, каза той.
За него тези възприятия включват насърчаването на туризма.
“Нашият туризъм е уникален, той не се вмества в класическата
концепция за туризъм“, каза министърът и добави: “Това е зона за
размишления и осмисляне, зона, където може да се види
въздействието на човешка грешка, но може да се види и героизма,
който я поправя“.
Туризмът в Чернобилската зона се увеличи двукратно след
пожъналия успех телевизионен минисериал от 2019 г. и украински
служители се надяват, че нивото на интерес ще се запази или ще
нарасне, след като отмине глобалната пандемия.
Един от основните магнити за туристите е да видят руините на
Припят, някога модерен град с 50 000 жители, който сега лежи в
разруха и е обрасъл с бурени. Сега върви работа по изграждането
на пътеки, за да може посетители по лесно да обикалят сред
руините.
Чернобилската АЕЦ не работи, но все още остава да се свърши
много работа в изведената от експлоатация централа. Боруховски
каза, че всичките четири реактора трябва да бъдат демонтирани до
2064 г.
Украйна е решила също обезлюдената зона да стане
централизирано хранилище за отработено ядрено гориво от
останалите четири атомни електроцентрали в страната, което да
бъде открито тази година. Доскоро отработеното гориво се
изпращаше в Русия.
Според някои оценки съхраняването на отработеното гориво на
собствена територия ще спести на страната 200 милиона долара на
година.
“Правим всичко възможно тази територия, където животът на
хора е невъзможен, да бъде използвана по изгоден начин и да
осигурява печалба на страната“, каза директорът на службата,
управляваща забранената зона, Серхий Костюк.
Макар нивата на радиация в зоната да са достатъчно ниски, за
да могат туристите да я посещават, а работниците да вършат
своята работа, постоянното пребиваване в нея е забранено.
Въпреки това повече от 100 души все още живеят в пределите на
зоната, която се простира на 30 км около атомната централа,
независимо от нарежданията мястото да бъде напуснато.
Сред тях е 85-годишният бивш учител Евгений Маркевич, който
каза:” Голяма радост е да си живееш у дома, но е тъжно, че не е
като преди“.
Сега той отглежда картофи и краставици в градината си, които
носи за тестване, “за да мога отчасти да се защитя”.
Дългосрочните ефекти върху човешкото здраве остават обект на
интензивен научен дебат. Непосредствено след инцидента 30
работници в централата и пожарникари са починали от остра лъчева
болест. По-късно хиляди хора умират от заболявания, свързани с
радиацията, като рак.
За изненада на мнозина, които очакваха, че районът може да
бъде мъртва зона за векове, мястото изобилства с дива природа:
мечки, бизони, вълци, рисове, диви коне и десетки видове птици
живеят на свободната от хора територия.
Според учените животните са били много по-устойчиви на
радиация от очакваното и са успели бързо да се адаптират към
силна радиация. Украински учени изследват това явление заедно с
колеги от Япония и Германия.
“Това е гигантска територия . . .в която изследваме
природата“, каза 43-годишният биолог Денис Вишневски, който
наблюдава природата в резервата през последните 20 години.
“Забранената зона не е проклятие, а наш ресурс“
Украинските власти призовават забранената зона да бъде
включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство,
тъй като обектът е уникално място, “интересно за цялото
човечество”. Министерството на културата на Украйна вече е
предприело стъпки за признаване на зоната за паметник, което ще
привлече повече финансиране и туристи.
“Чернобил не трябва да се превръща в дива площадка за
търсачи на приключения“, заяви украинският министър на културата
Олександър Ткаченко. “Хората трябва да напускат забранената
зона със съзнанието за историческата памет на това място и
неговото значение за цялото човечество.”
В духа на запазване на спомените, някои ентусиасти създадоха
приложението “Чернобил”, което включва разсекретени документи
за аварията и позволява на потребителите да изследват реалното
състояние на зоната и съоръженията.
“Шейсет процента от украинците не знаят датата на аварията и
решихме, че трябва да има ресурс, където да се събира много
проверена информация“, каза Валерий Коршунов, един от
разработчиците на безплатното приложение.
Със съдействието на БТА.
