Дханбад (Индия), Шонал Гангули от Асошиейтед прес.
Всеки ден Раджу се качва на велосипеда си и започва да върти
педалите, неволно и по мъничко придвижвайки света към
климатична катастрофа.
Всеки ден той прикрепя с ремъци към подсилената метална
рамка на велосипеда си половин дузина чували с въглища,
откраднати от мините, които понякога стигат до 200 килограма.
Той излиза най-често нощем, за да избегне полицията и за да се
спаси от горещината, и изминава по 16 километра, за да доставя
въглищата на търговци, които му плащат по два долара.
Хиляди други хора правят същото.
Такъв е животът на Раджу, откакто през 2016 г. дошъл в
Дханбад – град в източния индийски щат Джаркханд. Ежегодни
наводнения в родния му край съсипали традиционния земеделски
поминък. Сега въглищата са всичко, което той има.
А климатичната конференция на ООН в Шотландия КОП26 е
насочена точно против тях.
Земята отчаяно се нуждае от това хората да спрат да горят
въглища, които са най-големият самостоятелен източник на
парникови газове, за да бъдат избегнати най-катастрофалните
последици от климатичните промени, сред които са и мощните
наводнения, оставили без препитание земеделци в Индия.
Хората обаче разчитат на въглищата. Те са най-големият
източник в света на гориво за електрическа енергия и толкова
много отчаяни хора като Раджу зависят от тях, за да живеят.
“Бедните нямат нищо друго, освен тъга. . . но въглищата
спасяват толкова много хора“, каза Раджу.
Алок Шарма – британецът, който ще председателства
конференцията в Глазгоу – изрази надежда през май, че КОП26 ще
бележи момента, когато въглищата ще останат “в миналото, към
което принадлежат“.
Това може да е възможно за някои развити държави, но нещата
не са толкова прости за развиващите се страни.
Те твърдят, че трябва да им бъде позволено да разширят
своето “карбоново пространство” до обемите, с които разполагат
развитите държави, като използват евтини горива като въглищата,
които се използват в индустриални процеси като производството на
стомана и на електроенергия. Един американец потребява средно
12 пъти повече електроенергия от един индиец. Освен това над 27
милиона души в Индия изобщо нямат достъп до електричество.
Очаква се през следващите две десетилетия потреблението на
електроенергия в Индия да нарасне по-бързо, отколкото където и
да било другаде, заради икономическия растеж и все по-големите
горещини, които увеличават необходимостта от климатиците,
приемани в голяма част от света за даденост.
Задоволяването на нуждите няма да се стовари върху плещите
на хора като Раджу, а върху “Коул Индия”, която вече е
най-голямата въглищна корпорация в света и се стреми да увеличи
до 2024 г. добива до повече от 1 милиарда тона годишно.
Д. Д. Раманандан, секретар на Центъра на индийските
профсъюзи в Ранчи, каза, че разговорите за изоставяне на
въглищата се провеждат само в Париж, Глазгоу и Делхи. В
индийския въглищен пояс те едва са започнали.
Последиците ще се усетят както на глобално, така и на
локално равнище. Ако светът не ограничи драстично емисиите си на
парникови газове, през следващите години планетата ще продължи
да страда от още по-екстремни топлинни вълни, непостоянни валежи
и разрушителни бури, според Междуправителствения панел по
промените в климата.
През 2021 г. изследване, поръчано от индийското
правителство, установи, че щатът Джаркханд, който е сред
най-бедните, но разполага с най-големите въглищни резерви в
страната, същевременно е и най-уязвимият от климатичните промени
индийски щат.
В Индия обаче има около 300 хиляди души, които работят в
държавни въглищни мини и получават фиксирани заплати и бонуси.
Препитанието на още близо 4 милиона човека в страната, пряко или
не, е свързано с въглищата, каза Сандип Пай, който се занимава
с изследване на енергийната сигурност и климатичните промени в
Центъра за стратегически и международни изследвания във
Вашингтон.
В индийския въглищен пояс е пълно с отрасли, които се
нуждаят от гориво, като производството на стомана и на тухли.
Половината от печалбите на индийските железници, които са
най-големият работодател в страната, идват от транспортирането
на въглища, което им позволява да субсидират пътническите
превози.
“Въглищата са цяла екосистема“, каза Пай.
Семейства, които поколения наред са живеели сред въглищни
мини, рядко притежават земя, която могат да обработват, и няма
къде другаде да отидат.
За хората в Дханбад може да настъпят още по-трудни времена,
предвид факта, че светът се отказва от въглищата. Пай казва, че
това вече се случва на фона на все по-евтината енергия от
възобновяеми източници и все по-голямата нерентабилност на
въглищата.
Индия, както и други страни, в които има зависими от
въглищата региони, трябва да диверсифицират икономиката си и да
преквалифицират работници, за да може както да запазят
препитанието на работниците, така и да ускорят отказа от
въглищата и да предложат нови възможности, заяви той.
В противен случай все повече хора ще последват съдбата на
Мурти Деви – 32-годишна самотна майка на четири деца, загубила
работата, която е имала през целия си живот, след като преди
четири години мината, в която работила, била закрита. Плановете
за преселване, обещано от въглищната компания, не довели до
нищо, така че тя, както и мнозина други, се захванала да събира
въглища. Когато има добър ден, Мурти изкарва един долар. Друг
път тя разчита на съседи да й помогнат.
“Ако има въглища, живеем. Ако няма, тогава животът ни
свършва“, каза Мурти.
Със съдействието на БТА.
