Ню Йорк, Джон Данишевски от Асошиейтед прес.
Кризата в Украйна едва ли отминава – сблъсък на две гледни
точки за света, който може да разтърси Европа. Тя носи ехото на
Студената война и възкресява една идея, останала от Ялтенската
конференция през 1945 г.: Западът трябва да уважава руската
сфера на влияние в Централна и Източна Европа.
Откакто дойде на власт през 2000 г., руският президент
Владимир Путин работи постоянно и систематично, за да промени
това, което той смята за унизително разпадане на Съветския съюз
преди 30 години.
Докато струпва войски по границата с Украйна и провежда
военни учения в Беларус, близо до границите на страните от НАТО
Полша и Литва, Путин настоява на Украйна да бъде забранено да
упражнява суверенното си право да се присъедини към западния
алианс, както и да бъдат ограничени други действия на НАТО, като
например разполагането на войски в страните от бившия съветски
блок.
НАТО каза, че исканията са неприемливи и че присъединяването
към алианса е право на всяка страна и не застрашава Русия.
Критиците на Путин твърдят, че това, от което той наистина се
страхува, не е НАТО, а появата на демократична, просперираща
Украйна, която може да предложи алтернатива на все
по-авторитарното управление на Путин и която руснаците е
възможно да намерят за привлекателна.
Настоящите искания на Русия се основават на дългогодишното
чувство за несправедливост на Путин и отхвърлянето от негова
страна на Украйна и Беларус като наистина отделни, суверенни
държави. Според него те са част от една много по-стара
рускоезична и православна родина, към която трябва да се
присъединят или поне да бъдат приятелски настроени към Москва.
В разглеждащ цяло хилядолетие трактат от миналото лято,
озаглавен “Историческото единство на руснаците и украинците”,
Путин разкри плановете си. Той настоява, че днешното разделяне
на Русия, Украйна и Беларус на отделни държави е изкуствено,
дължащо се до голяма степен на политически грешки по време на
съветския период, а в случая с Украйна е движено от злонамерен
“антируски проект”, подкрепян от Вашингтон от 2014 г. насам.
Неговият рускоцентричен възглед за региона представлява
решаващо изпитание за президента на САЩ Джо Байдън, който вече
се бори с кризи на множество вътрешни фронтове: пандемията от
коронавируса; съживяването на инфлацията; разделената нация, в
която голяма част от електората отказва да признае
президентството му; както и Конгресът, който блокира много от
неговите социални и климатични цели.
Байдън изключи възможността за военна намеса в подкрепа на
Украйна, а вместо това използва интензивна дипломация и
мобилизира западните съюзници да подкрепят обещаните от него
строги и болезнени санкции срещу Русия, ако тя се осмели да
нахлуе в Украйна. Но в зависимост от това как ще се развие
ситуацията, той призна, че може да има проблеми да задържи
обединени всички съюзници.
Руският лидер вече веднъж нахлу в Украйна, но без да
предизвика особена реакция. Русия си върна Крим от Украйна през
2014 г. и подкрепи проруските украински сепаратисти, които се
борят срещу правителството в Киев в региона на Донбас – тиха
война, в която са загинали 14 000 души, сред които повече от
3000 цивилни.
Стратегията на Путин е да се опита да възстанови властта и
да очертае сфера на влияние, която Русия загуби с падането на
Берлинската стена, поне в района на бившия Съветски съюз. Той се
възмущава от това, което смята за западно навлизане в страните
от бившия Варшавски договор, които някога са представлявали
просъветски буфер между СССР и НАТО.
През 1999 г. беше позволено да се присъединят към НАТО на
Полша, Унгария и Чехия , а през 2004 г. – на България, Естония,
Латвия, Литва, Румъния и Словакия.
Подложени на съветско господство след Втората световна
война, страните желаеха да се присъединят към западния
отбранителен съюз и западната система на свободния пазар, за да
си осигурят независимост и просперитет след вдигането на
Желязната завеса.
По сходни причини Украйна и Грузия също желаят членство и
бяха признати от НАТО като имащи амбиция да влязат в алианса.
Украинският президент Володимир Зеленски призова западните
лидери да приемат като неотложна молбата на Украйна за
присъединяване като сигнал към Москва, че Западът ще защитава
независимостта на Украйна.
Русия твърди, че разширяването на НАТО нарушава
ангажиментите, поети към нея след рухването на Берлинската стена
в замяна на съгласието й за обединението на Германия.
Представители на САЩ отричат да са давани такива обещания.
В началото на своето президентство Путин не се
противопоставяше категорично на НАТО. В интервю за Би Би Си през
2000 г. той намекна, че Русия дори може да се заинтересува от
присъединяване; години по-късно той заяви, че е повдигнал тази
перспектива пред президента на САЩ Бил Клинтън, преди той да се
оттегли от поста през 2001 г.
Сега обаче Путин смята, че алиансът застрашава сигурността
на Русия.
Но по-новите страни членки на НАТО са на противоположното
мнение. Те смятат, че Русия, която може да се похвали с
най-голямата армия в региона и огромен ядрен арсенал, е
истинската заплаха, поради което са побързали да се присъединят
към НАТО – страхувайки се, че една укрепнала Русия може някой
ден да се опита да възстанови господството си.
Оспорваните избори в Беларус доведоха до продължили месеци
наред масови демонстрации срещу дългогодишния беларуски лидер
Александър Лукашенко. Отчужден от собствения си народ и
непризнат от Запада като легитимен президент, Лукашенко се
приближава все повече към защитната прегръдка на Путин.
По подобен начин, след граждански вълнения в Казахстан преди
броени седмици, Русия изпрати войски в рамките на мироопазваща
мисия на Организацията на Oоговора за колективна сигурност –
ръководен от нея алианс – за да помогнат на президента на тази
бивша съветска република да възстанови реда. След това тези
войски напуснаха страната.
Целта на Путин е да възстанови връзките си с бившите съседи
на Русия от съветско време, като същевременно предизвика и
раздели Запада. Вместо да води Русия в по-демократична посока,
той изглежда отхвърля самата идея за либерална демокрация като
устойчив модел, като я разглежда по-скоро като хитрина, която
Западът използва, за да преследва собствените си цели и да
унижава своите врагове.
Путин дойде на власт, обещавайки да възвърне на Русия
чувството за величие. Той си върна икономическия контрол от
олигарсите, смаза бунтовниците в Чечения, постепенно задуши
независимите медии и увеличи инвестициите в армията. Неотдавна
Путин забрани и малкото останали руски организации за защита на
правата на човека.
Отвъд границите на Русия тайните му служби убиват критици и
се месят в избори в чужбина, включително предлагайки тайна
подкрепа за избирането на Доналд Тръмп през 2016 г., за
кампанията за Брекзит във Великобритания и за различни десни
европейски партии, които се противопоставят на европейската
интеграция.
През 2019 г. той заяви в интервю, че “либерализмът е
остарял”, намеквайки, че доминиращият западен идеал за либерална
демокрация вече няма място в света. Идеята, че украинците са
независими и биха могли свободно да избират собствените си
съюзи, за него просто е коварен опит да бъде изиграна Русия.
“Всички хитрувания, свързани с антируския проект, са ни
ясни. И ние никога няма да позволим нашите исторически територии
и близките ни народи, които живеят там, да бъдат използвани
срещу Русия. А на тези, които ще предприемат подобен опит, искам
да кажа, че по този начин те ще унищожат собствената си
страна“, написа Путин в свое есе през лятото на миналата година.
“Убеден съм, че истински суверенитет на Украйна е възможен
само в партньорство с Русия“, подчерта той.
Предизвикателството пред Байдън, НАТО и Европейския съюз е
дали тяхната колективна решимост и солидарност могат да защитят
визията на Украйна за себе си като част от Запада и дали руските
националистически амбиции на Путин в региона ще успеят или не.
Със съдействието БТА.
