Москва, Марк Тревелян от Ройтерс.
Украйна се превърна в основната точка на напрежение в
отношенията на Русия със Запада след струпването на десетки
хиляди руски войници в близост до нейната граница и поредицата
от твърди изявления на президента Владимир Путин, в които той
изложи своите “червени линии”.
Ето три групи причини, поради които Путин се интересува
толкова силно от Украйна и избра да доведе кризата до положение,
в което трябва да се предприемат действия.
ИСТОРИЯ
С разпадането на СССР през 1991 г. Русия загуби контрол над
14 бивши съветски републики, в които дотогава доминираше.
Най-горчивото хапче обаче бе загубата на Украйна. Двете страни
бяха свързани от 9-и век, когато Киев става столица на древната
руска държава Рус; през 988 г. нейният владетел, великият княз
Владимир, въвежда православното християнство в Русия. От 1654 г.
Русия и Украйна са обединени по силата на договор под
управлението на руския цар. Те говорят близки езици и по-късно
заедно с Беларус образуват славянското ядро на Съветския съюз.
Много руснаци чувстват връзка с Украйна, каквато не не изпитват
към другите бивши съветски държави в Прибалтика, Кавказ и
Централна Азия.
Путин намекна за това през юни в статия, в която каза , че
руснаците и украинците са един народ, който споделя “общо
историческо и духовно пространство” и че появата на “стена”
между тях през последните години е трагична. Киев отхвърли
неговите твърдения като политически мотивирана и твърде
опростена версия на историята.
ГЕОПОЛИТИКА
След края на Студената война НАТО се разшири на изток с 14
нови държави, включително страните от някогашната Организация на
Варшавския договор и трите балтийски бивши съветски републики.
Русия видя в това заплашително настъпване към нейните граници.
Украйна не е член на НАТО, но има обещание, датиращо от 2008
г., че в крайна сметка ще се присъедини към пакта. След
свалянето на проруския й президент през 2014 г. тя се приближи
към Запада, провежда съвместни военни учения с НАТО и прие
доставки на оръжия, включително на американски противотанкови
ракети “Джавелин” и турски безпилотни самолети. Според Киев и
Вашингтон това са легитимни стъпки за укрепване на отбраната на
Украйна, след като Русия анексира Крим през 2014 г. и предостави
подкрепа на сепаратистите, които все още се бият с
правителствените сили в Източна Украйна. Путин казва, че
засилващите се връзки на Украйна с НАТО може да я превърнат в
площадка за изстрелване от алианса на ракети срещу Русия.
Русия отхвърля подозренията на Украйна и САЩ, че е възможно
да подготвя инвазия в Украйна, заявявайки, че тя само отговаря
на заплахи и провокации. Москва иска гаранции за сигурност от
Запада, включително оттегляне на обещанието за членство на
Украйна в НАТО.
НАЧИНЪТ НА МИСЛЕНЕ И МОТИВИТЕ НА ПУТИН
Като лидер, който не търпи почти никаква вътрешна опозиция,
Путин изпитва силна неприязън към революциите в съседните
страни, които биха могли да насърчат протести и в Русия. В
Беларус той помогна на лидера ветеран Александър Лукашенко да се
закрепи на власт след масови демонстрации миналата година. В
случая с Украйна, представата за демократична, просперираща
близка съседка на път към възможно членство в Европейския съюз и
НАТО е неприемлива и потенциална заплаха за Путин, ако вдъхнови
руснаците с прозападна визия.
Поддържането на напрежението заради Украйна помага на Путин
да придаде допълнителна тежест на едно политическо послание в
Русия: че той е решителен защитник на руските интереси в свят, в
който тя е заобиколена от врагове и заплахи. Държането на
Запада в неизвестност относно евентуална инвазия на Украйна
поставя Русия високо в международния дневен ред и накара
президента на САЩ Джо Байдън да установи отново контакт с Путин,
с когото проведе видеоразговор на 7 декември.
Публичните изявления на Путин показват, че действията му са
продиктувани от лични убеждения, както и от политически тактики.
Възможно е също така руският президент да се е замислил за
собственото си наследство – той може да се кандидатира за още
два шестгодишни мандата, след като сегашният му изтече през 2024
г. В интервю, излъчено на 12 декември, Путин изрази съжаление
за разпадането на Съветския съюз като отказ от “историческа
Русия” и отчете, че “това, което беше изградено в продължение на
1000 години, до голяма степен е загубено”.
Подобни изявления подкрепят мнението на някои анализатори,
че Путин гледа на Украйна като на “недовършена работа” и иска да
продължи след завземането на Крим, което повиши популярността
му в Русия, с по-нататъшни действия, за да върне част или цялата
територия на Украйна под контрола на Москва.
Със съдействието на БТА.
