Лондон, Силвен Пьошмор от Франс прес.
“Високотехнологичен терорист” или преследван борец за
свободата на информация, основателят на “Уикилийкс” Джулиан
Асандж, за чиято екстрадиция настояват Съединените щати, е
известен като пламенен защитник на прозрачността на всяка цена,
чийто имиджът пострада през годините.
Петдесетгодишният австралиец с посребрена коса може да се
похвали с важна победа, след като през януари британското
правосъдие отказа да го екстрадира, като се аргументира с
опасност от самоубийство. Съединените щати обаче не са казали
последната си дума и разглеждането на тяхната жалба ще започне в
сряда в Лондон.
Асандж е преследван заради това, че през 2010 г. публикува
на платформата си “Уикилийкс” над 700 хиляди документа, свързани
с военните и дипломатическите дейности на Вашингтон.
Той рискува да бъде осъден на до 175 години затвор и
продължава да се намира в строго охранявания затвор “Белмарш” в
Югоизточен Лондон. Асандж бе вкаран в този затвор веднага след
като през април 2019 г. бе изкаран от еквадорското посолство,
където намери убежище седем години по-рано, дегизиран като
куриер. Тогава той бе преследван и от шведското правосъдие по
обвинения в изнасилване, които впоследствие бяха оттеглени.
През годините, през които се укриваше в дипломатическото
представителство, на Асандж му се родиха две деца от една от
неговите адвокатки, 37-годишната южноафриканка Стела Морис.
Имиджът му на “кибервоин” се поразвали през годините,
особено след като през 2016 г., в ключов момент от предизборната
кампания за американските президентски избори, платформата му
публикува хиляди откраднати имейли, произхождащи от
Демократическата партия и от екипа на Хилари Клинтън, което
допринесе за отслабването на позициите на
кандидат-президентката.
Тогавашните разкрития станаха обект на хвалби от
кандидат-президента Доналд Тръмп, който заяви на един митинг:
“Обожавам Уикилийкс!”. Според ЦРУ тези документи са били
предоставени на “Уикилийкс” от руски агенти – твърдение, което
платформата отрича.
Този епизод захрани сред критиците на Асандж подозренията,
че той си сътрудничи с Русия, особено предвид факта, че
разкритията му често бяха в ущърб на Съединените щати и че той
работеше заедно с телевизията Ар Ти, която е близка до Кремъл.
“Освобождаване на пресата”
Джулиан Асандж започва живота си люшкан наляво-надясно от
майка си, Кристин Ан Асандж, театрална актриса, която се разделя
с баща му още преди той да се роди.
Той сравнява детството си с това на Том Сойер, белязано от
правенето на салове и изследването на обкръжаващата среда. На 15
години той вече е живял в над 30 австралийски града преди да се
установи в Мелбърн, където изучава математика, физика и
информатика.
Талантливият и трудолюбив Асандж става част от хакерската
общност и започва да извършва пиратски атаки срещу сайтовете на
НАСА и Пентагона, като използва псевдонима “Мендакс”.
През този период се ражда първият му син, Даниел, като
Асандж води дела с майката на детето за родителските права.
Когато основава “Уикилийкс” с цел “да освободи пресата” и да
“разкрие тайните и злоупотребите на държавата”, той се превръща,
по думите на един от биографите си, в “най-опасния човек на
света”.
Той става известен на широката общественост през 2010 г.,
когато публикува стотици хиляди американски документи.
Значително постижение, с което си печели правото да бъде
представян като поборник за свободата на информация.
Десет години преди да бъде избран за президент на САЩ, Джо
Байдън, тогава вицепрезидент на Барак Обама, заяви, че Джулиан
Асандж е по-скоро “високотехнологичен терорист”, отколкото
наследник на “Пентагонските досиета”, с които през 70-те години
на миналия век са разкрити лъжите на САЩ за войната във Виетнам.
“Според северноамериканския вицепрезидент да кажеш истината
за САЩ е равнозначно на това да си терорист“, каза Асандж
тогава.
С нарастването на известността му се засилваха и критиките.
През 2011 г. петте вестника (сред които “Ню Йорк таймс”,
“Гардиън” и “Монд”), които си сътрудничеха с “Уикилийкс”,
осъдиха начина на работа на платформата, която публикува
нецензурирани версии на телеграми на американския Държавен
департамент. Според изданията има риск публикуването на
документите да изложи на опасност някои източници. Критиката бе
подета отново от разобличителя Едуард Сноудън.
Едно твърдо ядро обаче остана вярно на Асандж, като например
американската актриса Памела Андерсън и голям брой асоциации на
журналисти и правозащитници, които се противопоставиха на
екстрадирането му в САЩ.
Със съдействието на БТА.
