Великият английски философ Сър Пелам Гренвил Уудхаус е казал – каквото и да се случва, всичко е за добро.
Катето е ърбън философ и легенда. Поетична, но и луда душа. Работил съм с нея и знам, че с “твърда” усмивка може да те контролира безотложно. Когато, обаче, слънцето залезе и приберем сечивата си (сиреч, “приспим” компютрите) – отиваме на бар, лигавим се с обикновени, на пръв поглед, истории, с красноречието на Набоков, дишаме трудно от смях и, ей-така, между няколко питиета, раждаме утрешните идеи, които могат да ви изтръгнат от спокойното островче на невежеството.
- Пийте вино. Не защото в него е истината, а защото когато е добро – можеш да изпиеш бутилка-две дори без храна, въпреки че тя е важна, ужасно важна, но и извън виното, и пак да ти е готино, а също тъй да не се обвиняваш, че си се натряскал като гъз. Аз поне много мразя да се самообвинявам. Изследването на виното е едно почти самодостатъчно занимание. Пробвайте различни сортове и изби. Ако сега започвате с виното в живота си – може да се светнете от книгата на Яна Петкова (“А, Б, Вино”, издателство Gourmet Publishing – бел. ред.). Книгата е страхотна, но аз помня и това, което ми каза моят скъп, скъп и пак ще повторя много скъп приятел Алекс Велянов, който вече не е тук, а в небесните винени селения. Та той, когато веднъж го питах какво вино да пия, и признах, че се обърквам с нотките, дъба, и всичко останало, ми каза: „Катя, пробвай си, пий си, повтори с това, което ти харесва и никого не слушай. И мен също.“.
- Гледайте морето, колкото се може по-често. Всяко море, всеки океан, всяка вода. Гледайте водата дълго, с часове. Наистина отмива. И отвън и отвътре.
- Гледайте и слънцето. Вредно е, зная, поне така казват. Когато открих какво е да гледаш слънцето не с черни очила, а с очите си, нагоре, да те заслепява, но все пак да го виждаш, тогава мъничко парченце от абсолютно леденото ми сърце се стопли. Стопляйте сърцето си, когато и както можете.
- Не забравяйте приятелите си. Тези, в които сте сигурни. Дори и те да са разсеяни и да ви забравят, аз имам и такива, вие вероятно също, не го правете, ако можете. Обаждайте им се. Виждайте се. Приятелството не е обикновена реципрочност. То е приятелство, дълбока свързаност, без обяснения.
- Четете. Четете. Четете. Всякакви книги. Там някъде, в някоя книга, в някой ред, в някоя дума ще „просветне“ щастливият миг.
- Сега следват две противоречащи си предложения за щастливо изживяване. Музиката. Музиката може да ви дари с екстаз, може да ви причини онова състояние, за което казваме, че сякаш се „отлепваме“ от земята. Може да ви направи и щастливо, направо тъпоумно радостни. Та-да-да, та-да-да….
- Тишината. След години живот с музика – когато ям, когато пиша, когато вървя… все музика. Та след години живот с нея, открих тишината. Може би един от малкото моменти, в които можем да се спасим от самите себе си. Временно. Но спасение. Доверете се на тишината. Ще чуете неподозирани неща.
- Да отваряме прозорците по-често. Въздух не остана.
- Задължително си намерете адвокат. Все някой ще иска да ви осъди за нещо. Най-често Топлофикация.
- Не се обяснявайте много, много какво и защо. Това винаги обърква работата.
- Играйте бридж. Може и с компютъра, ясно е, че е тъп. Но това са моменти на бягство от работа, безделие, напрежение и още много… да не изброявам. А и някак ще чувствате, че не си губите времето. Не че е лошо да си губиш времето. Измислиха дума дори, неологизъм май се казва този вид думи, „нищоправене“. Нека да е ясно, аз много обичам да не правя нищо. Ей така – да си гледам. Да си седя. Но играта на бридж, без претенции и състезателност, някак се доближава на това чудно състояние, в което хем не правиш нищо, хем си някак умен. Не ми казвайте, че не искате да изглеждате умни.
- Пушете цигари, ако не кашляте. Толкова много съм пушила, че и досега ми предлагат цигара. Винаги се чувствам специална в такива моменти, въпреки, че не пуша от повече от 10 години.
- Ако не сте ходили, идете в Португалия. Има хиляди места, или поне сто. Обаче ви предлагам Португалия, защото когато си сънувал място, без да си бил там и после си отишъл и си го видял, и то е било онова същото, от съня ти, струва ми се, че е щастливо откритие и преживяване. Което означава, че ако сте сънували друго място, направо тръгвайте. То ще е вашата Португалия.
- Снимайте в черно-бяло. Цветовете, не винаги, но все пак, всъщност размиват онова, което наистина трябва да се види. Гледайте снимки. Фотографията не „запечатва“. Тя свидетелства, както би казала Сюзън , за „неуморното чезнене на времето“… Малко нагло я наричам просто Сюзън (Зонтаг – бел.ред.), но откакто гледам много фотографии някак я чувствам близка, нещо като приятелка… далечна, разбира се.
- Карайте с висока скорост по магистрала, без да се тряскате в някоя мантинела, разбира се. Скоростта е адреналин. А какво е щастието – висок адреналин.
- Не гледайте телевизия. Нищо, че моят любим приятел Богдан Русев ви съветва да го правите.:) Гледайте…ами не знам. Аз гледам много сериали. Те ми помогнаха да се опазя, когато въобще не спях. Но вие гледайте кино. Стари филми. Нови филми, ако има такива, които си заслужават. Киното е голяма работа, така или иначе.
- Питайте някой, когото не познавате как е.
- Опитайте прости манджи, но сготвени от добри готвачи. Ако пък ви напъне – забъркайте си едни яйца на очи. Обаче и те не са прости, аз доста се изложих като се пробвах. Но пък пека чушки в чушкопек. И не проветрявам кухнята. Миризмата ме побърква, нищо че не помня такава от детството, нито от съседни дворове. Живея на „Оборище“, макар и в края.
- Научих нещо от една възрастна жена. Тананикайте си наум, когато вървите по улицата, особено когато сте имали тежък ден. Но и просто, когато вървите. Аз си тананикам разни глупави парчета, даже напоследък един марш, който чух от онзи военния оркестър. Който, да ви кажа, е страхотен. Чуйте го, направо ще ви „запърха“ сърцето.
- Е, добре. Нали знаете, че щастие няма. Ако не знаете, ето сега ви казвам. Когато казваме щастие, това звучи някак по принцип. Няма по принцип. Има мигове, даже не моменти. Дръжте се за тях. Защото следващият миг или момент ще ви фрасне в гърдите, или ще ви застреля в междуочието, а може и сърцето да ви пръсне. Hapiness is a Warm Gun…
- И накрая за скръбта. Струва ви се доста неадекватно да говорим за това, когато говорим за щастие. Обаче тя е толкова присъща на човешкото същество, колкото и мисленето ѝ за обратно щастие. Тя обаче е толкова истинска, колкото и обратното ѝ, когато човек сам я изживява. И когато я разбере… ще е с нея в покой. Един вид ще се разберат той – човекът и тя – скръбта. Това си е щастливо постижение.
