Има ли смисъл от четвърта ваксина, какво знаем дотук за опасността от COVID-19 и как работи науката?
Разговаряме с Младен Владимиров, който е сертифициран кризисен психолог, с близо 15 години консултативна практика. През последните две години работи с клиенти с постковид симптоми – бърнаут (професионално изпепеляване), панически атаки (мощни пристъпи на тревожност), ятрофобия (силен страх от болници), агорафобия (страх от напускане на дома и преминаването през обществени места) и др. Участвал е като водещ в дискусии и форуми, свързани с повишаване на информираността за ползите от ваксините и имунизацията срещу COVID-19.
Изкушаваме се да подхвърлим топката към прословутия кръстопът на Карлос Кастанеда (когато си изминал трите пътя и си на кръстопът в живота – винаги поеми по четвъртия) – четвъртата доза (или втори бустер) ще ни накара ли да се чувстваме като хора, живеещи в свободен свят, без страх от COVID-19?
„Съществуват две групи лица, които вероятно не биха си сложили ваксина. Първата е защото нямат доверие, вярват на фалшиви новини и/или очакват повече научни доказателства за ефективността им и страничните ефекти. Другите са хората, които вече имат поставена една или няколко дози и мислят, че вече имат създаден необходим имунитет. За съжаление, ваксините срещу SARS-CoV-2 не са типични ваксини като тези, които познаваме от досегашния си ваканционен календар и при които с поставянето на ваксина, тя остава за цял живот. Необходимо е да се поставят ваксини преди началото на новата вълна, така както се поставят противогрипните ваксини в началото на есента. Трябва да се отбележи също, че последните варианти – Омикрон и Делта – показаха мутации и по-бързо разпространение, което налага и поставянето на поредна доза в отговор на тази мутация“, споделя Младен Владимиров.
Именно затова е изключително важно да се изясни кои са силно уязвимите групи и за кого е препоръчителна четвъртата доза. От две години насам отговорът е ясен – това са хората, при които е налице затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет, всички болести, свързани с белите дробове и дихателните пътища, със сърцето, нервната система, слаб имунитет и т.н. Хората с такива съпътстващи заболявания са не малка част от обществото, но това означава ли, че поставянето на четвърта доза не е препоръчително? Психологът Владимиров е директен – след ваксинацията е възможно да се забележат странични ефекти, но всички те отшумяват в рамките на 2 дни и ваксинацията не представлява опасност за живота.
Стигаме и до въпроса, който най-много ни вълнува – какви са постковид симптомите и до колко са опасни, а Младен Владимиров ни дава следния отговор: „При лечението на COVID –19 се говори за соматичните и физиологични реакции, последици и ефекти. Тук обаче има и психологическа страна. Вследствие на затрудненото дишане и усещането за задушаване някои пациенти отключват т.нар. панически атаки и споделят, че се страхуват, че ще умрат или припаднат на публично място, като това им се случва доста време след като са били напълно излекувани от болестта. Някои пациенти споделят, че се страхуват да заспят и имат проблеми с количеството и качеството на съня. Вероятно защото подсъзнателно приемат заспиването като символична смърт. Това се наблюдава при пациенти, които са били хоспитализирани. Един страничен ефект, който се наблюдава при някои пациенти, но не се споделя, е еректилната дисфункция и/или влошената сексуална изява след прекаран COVID –19. Такива последици са споделяли пациенти в млада възраст. Една също негативна последица е повишеният страх от повторно разболяване, който може да се превърне в основа на организационни конфликти на работното място, например когато колега кашля често и/или не си дезинфекцира работното място и ръцете. Също така негативна последица е т.нар. „ятрофобия“ (страх от лекари и медицински заведения) в резултат на прекаран COVID-19, поради която пациенти срещат страх да посетят лекар или зъболекар за рутинни медицински прегледи или манипулации. Ваксините не са панацея и пациентите, които имат поставена ваксина, също могат да се разболеят. Ваксините ни помагат по-леко да протече болестта и да ограничим негативните странични ефекти.“
Слагаме си маските и се разделяме с чукване „пета в пета“. „Маските са една от най-ефективните мерки, която се доказа във времето. Важно е обаче какъв е изборът на маска и колко често се сменя тя. Препоръчително е да се ползват маски от висок клас, от вида KN95, а традиционните сини маски, познати от хирургиите, е добре да бъдат ползвани за по-кратко време. За столичани е препоръчително да носят маска и през зимния период, когато въздухът е по-замърсен от газове и фини прахови частици”, допълва още психологът.
Ковидът няма да изчезне просто ей така. Посттравматичното стресово разстройство е актуалният бич за цялата планета. Но решението е ясно – ваксина и маски. За да обиколим света и да остареем с безброй спомени.
—————————————————————————————————
Инициативата „Ти решаваш“ на БЧК е част от програмата „Дейности в отговор на COVID-19 в България”, финансирана от Американската агенция за международно развитие (USAID) чрез Глобалния апел на Международната Федерация на Дружествата на Червения кръст и Червения полумесец.
