Белград, редакционен коментар
Търпението на официален Берлин и на останалите в ЕС за
развързване на косовския възел се изчерпва и това бе потвърдено
още веднъж при най-новото посещение на германския външен
министър Хайко Маас в Прищина и Белград.
Маас заяви, че сега е точният момент да продължи диалогът за
нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово и да се
“постигнат резултати”.
Той съобщи позицията си с известно стилистично-реторично
приспособяване, тъй като в обръщението си към журналистите в
Прищина каза, че част от решението би трябвало да бъде и
признаването на Косово от страна на Сърбия, докато в публичното
изявление заедно с президента на Сърбия Александър Вучич се
въздържа да изрече подобна реплика.
С посочената дипломатическа предпазливост Маас избегна да
повтори съдбата на своя предшественик Зигмар Габриел, чиито
констатации преди три години на същата тема предизвикаха остри
реакции, включително прочутата реплика на тогавашния сръбски
външен министър Ивица Дачич: “Пътувай, Габриел, и приеми
реалността, че сегашното правителство на Германия си отива“.
Съдейки по всичко, през следващите няколко месеца Германия ще
положи още по-големи усилия да съживи брюкселския диалог, който
от доста време вече се смята за клинично мъртъв. В това усилие
сериозно разчита на специалния представител на ЕС за преговорите
за Косово Мирослав Лайчак, доверен човек на канцлера Ангела
Меркел. Също толкова ще разчита и на администрацията на новия
американски президент Джоузеф Байдън, на когото в Берлин гледат
като на ценен съюзник, за разлика от предишния “обитател” на
Белия дом Доналд Тръмп, често склонен към “солови изпълнения” на
международната сцена.
Това обаче, което не помага на тези усилия, е промяната на
“политическите ветрове” в Прищина, тоест връщането начело на
правителството на твърдолинейния Албин Курти, и забавянето на
европейския път на Сърбия.
Метафорично казано, дори “желязната лейди” Меркел, която по
собствено желание тази година ще се оттегли от политическата
сцена, няма властови лостове да убеди двете страни да намерят
решение, защото в момента няма “моркови”, които да бъдат
предложени на Вучич и Курти. От друга страна, каквато и да е
заплаха към Белград и Прищина само би ги отдалечила още повече
от масата за преговори.
Ще остане ли Хайко Маас начело на германската дипломация и
след изборите през септември е голям въпрос с оглед на спадането
на популярността на неговата Социалдемократическа партия. Едно
обаче е сигурно – той е много по-удобен събеседник за официален
Белград, отколкото би бил някой от представителите на Зелените,
ако го наследят на поста.
Представете си например сценарий, по който Вучич приема
сърдечно в качеството й на външен министър на Германия
евродепутатката Виола фон Крамон, която го критикува за
“дефицита на демокрация”.
Със съдействието на БТА.
