Франс прес, Франция.
За феновете на криптовалутите шефът на Tesla Илон Мъск бе сред
най-големите застъпници на дигиталните пари. Миналата седмица
обаче той преобърна света им, след като постави под въпрос
бъдещето на дигиталните активи и разкритикува особено силно
въглеродните емисии от “копаенето” на биткойни.
“Тенденцията в консумацията на енергия през последните
няколко месеца е ненормална“, туитна Мъск в четвъртък,
споделяйки диаграма от Cambridge Bitcoin Electricity Consumption
Index (CBECI) и посланието му доведе до силен спад в курса на
биткойна.
Получаването на биткойни е енергоемко начинание.
“Ако биткойн беше държава, то тя щеше да потребява
приблизително толкова енергия годишно за “копаене”, колкото е
общото потребление на Швейцария“, посочи анализатор на Deutsche
Bank.
Диаграма за консумацията на електроенергия при “добива” на
биткойни показва, че тя постоянно се увеличава от 2016 година,
през 2020 година се е ускорила рязко на годишна основа, за да
достигне сегашното ниво от 149 тераватчаса, което е абсолютен
максимум.
За сравнение, цялата консумация на енергия от Google е 12,2
тераватчаса, като приблизително 200 тераватчаса се използват от
всички центрове за данни в света, с изключение на тези, които
“копаят” биткойни, според анализатора Джордж Камия от
Международната агенция за енергията (МАЕ).
МАЕ дори прогнозира, че ситуацията може да се влоши още
повече, защото ако “миньорите” използват най-енергоемкото
оборудване, то потреблението може да скочи до 500 теравата.
Като се спря на потреблението на енергия, особено от
“миньори”, използващи електричество, произведено от въглища,
Мъск заяви, че Tesla повече няма да приема биткойни като
платежно средство за електромобилите си.
Изявлението срина стойността на криптовалутата с 15 % до
минимум от два и половина месеца. Това бе в противоречие със
съобщението, направено само преди два месеца, че Tesla ще приема
плащане в биткойни. Малко по-рано производителят на
електромобили съобщи, че е инвестирал 1,5 милиарда долара в
криптовалутата.
Обещанието за тлъста печалба подхрани увеличаването на
огромните центрове за данни, занимаващи се с биткойни. По-рано
тази година пазарната капитализация на най-популярната
криптовалута достигна 1 трилион долара, преди отново да отстъпи.
Криптовалутата се “добива” от участници в мрежата, наречени
“миньори”, които решават сложни математически уравнения,
използвайки огромна компютърна мощност съгласно т. нар. протокол
за доказателство за работа.
“Доказателството за работа” е сред основополагащите принципи
на най-известната криптовалута, създадена през 2008 година от
анонимна личност или група, стремяща се към децентрализирана
дигитална валута.
Системата е проектирана така, че на всеки 10 минути мрежата
награждава с биткойни тези, които успешно са наредили пъзела.
С увеличаването на цената на биткойна обаче интересът към
придобиването му се засили, както и потреблението на
електричество.
Миналия месец научното списание Nature публикува изследване,
според което емисиите от “копаене” в Китай, който задвижва
близо 80 % от световната търговия с криптовалути, може да
застраши постигането на климатичните цели на страната.
Китай разчита на особено силно замърсяващ тип въглища –
лигнитните, за да захранва част от “копаенето”.
Според Блумбърг може би едва през 2060 година Китай ще успее
да задоволи нуждите на сектора на криптовалутите чрез
възобновяема енергия.
Един от начините да се намали потреблението на енергия ще
бъде браншът да се отдръпне от модела за “доказателство за
работа”, който изисква значителна процесорна сила. Подобни
промени се обмислят за криптовалутата етериум.
Трудно е обаче да си представим подобна промяна при
биткойна, тъй като тя би могла да намали сигурността и
децентрализацията на мрежата му.
“Решението на Tesla може да послужи като алармен сигнал за
бизнесите и потребителите, използващи биткойн, които досега не
са обмисляли въглеродния му отпечатък”, посочва Лейт Халаф,
финансов анализатор в AJ Bell.
“Това подчертава факта, че в дългосрочен план приемането на
криптовалутите от бизнеса, потребителите и инвеститорите все още
остава много несигурно“, допълва експертът.
Със съдействието на БТА.
