А ла моменти XI

Снимка FabrikaPhoto

Седем дена в три теми (за да е 21, разбира се

Казусът с вестник Труд.

Доколкото разбрахме, ситуацията е следната:

  • Една компания печели търг за наем на помещения, собственост на Министерството на културата.
  • Печели търг, но никой не е чул кои са другите участници в този търг.
  • Печели уж с добра оферта, но на практика цената е под пазарната.
  • Остава обосновано предположение, че цялата процедура представлява държавна помощ за частна компания. Което е проблемно по много параметри.
  • Тази фирма обаче, вместо да развива дейността си, за която е получила помещенията, ги преотдава на друга фирма, която е издател на Труд.
  • В течение на годините има огромни забавяния в плащанията на режийните разноски.
  • Някои министри на ГЕРБ търсят тези пари, защото са разхищение на публичен ресурс.
  • Министър Минеков, в изпълнение на служебните си задължения, започва да си търси парите.
  • Праща много писма, покани и т.н. След като няма отговор, тръгва на принудително изваждане на фирмата-наемател.
  • Която няма нищо общо с издаването на Труд.

Затова и целия рев как това е атака срещу „свободата на словото“ е герберскаистерия за прикриване на собственото им престъпно бездействие да не си търсят парите.

И няма нищо общо с текстовете, които Труд публикува. А редакцията на Труд и сега може да се издава от всяко друго място.

Старт на новия парламент.

Новите неща:

  • Нова водеща политическа сила.
  • Нови депутати.
  • Най-младият парламент.
  • Възможно мнозинство на промяната.

Старите неща:

  • Изнервени ГЕРБ. Абстиненцията не прощава.
  • Изнервени ДПС. Ту са яростна опозиция, ту твърдят, че без тях управление не може да има.
  • Губене на време в безсмислени процедури.

Дано направят по-бързо правителство, че ни омръзва вече.

Децата са в училище.

За радост на родителите. Въпреки първоначалните проблеми и разминавания в организацията, след това се намериха тестове, направи се процедура, родителите са спокойни. А и май никой не иска да краде ДНК-то на децата с тайнствените тестове. Може би някои родители са се почувствали зле, децата им не са били достойни даже и да им крадат ДНК-то. Позор за фамилията.

Звучи ви като шега? Не знам вече кое е шега и кое не. Хората, които оставят по половин килограм коса на подстригване, т.е. достатъчно ДНК за цяла армия клонирани, се притесняват от тестове, за да учат децата на спокойствие. Не знам, наистина… По-добре клонираните да атакуват.

Така фантастично ще завършим. Това са 7 дена в три теми.

Свързани публикации