Сантяго, Лоран Абади от Франс прес.
В неделя Чили ще гласува на втори президентски тур,
избирайки между два проекта за обществото – социална държава и
социален прогрес или, както досега, неолиберален икономически
модел, съчетан с идеологически консерватизъм.
Последните социологически проучвания (официално
могат да се публикуват сондажи не по-малко от 15 дни преди
вота), както и тези, разпространени чрез социалните мрежи, сочат
равни шансове за двамата финалисти.
Депутатът Габриел Борич, застанал начело на лява
коалиция, разчита да установи система за преразпределение на
благата в страната с най-голямо неравенство от всички членки на
ОИСР.
А Хосе Антонио Каст от крайната десница има
ултраконсервативни възгледи по социалните проблеми и се обявява
за поддържане на свободния пазар.
Петдесет и пет годишен адвокат, Каст спечели първия
тур от 21 ноември с 27,9 на сто от гласовете срещу 35-годишния
Борич, едва навършил минималната възраст за участие в
президентската надпревара (с резултат 25,8 на сто).
Двете водещи партии в левия и десния център,
управлявали Чили след края на диктатурата на Аугусто Пиночет
(1973-1990 г.), бяха пометени и се озоваха на четвърто и пето
място.
Противоположни модели
Впечатляващият прогрес на Каст от четвъртата
позиция, която зае през 2017 г. (с резултат 7,93 на сто), се
дължи отчасти на омаломощаването на управляващата либерална
десница и оттеглянето на симпатиите от сегашния президент
Себастиан Пинера, приключващ втория си мандат (от 2018 г.
досега; първият бе от 2010 до 2014 г.).
Дясна коалиция подкрепя в момента Антонио Каст,
който членува в консервативно католическо движение, неодобряващо
абортите.
При все че възприе между двата тура малко по-умерен
тон и се отказа по-специално да премахне министерството по
въпросите на жените, той поддържа своя проект, предвиждащ по
границите да бъде прокопан “ров”, възпрепятстващ нелегалната
миграция – водеща тема в кампанията му.
В икономическата сфера той предлага да бъдат
съкратени държавните разходи, да се намалят данъците на
предприятията с цел привличане на инвестиции и да се запази
частната пенсионна система.
Докато Габриел Борич иска да сложи край на тази
пенсионна система чрез капитализация – основно искане по време
на социалните демонстрации от 2019 г., – и да въведе единна
система за здравеопазване.
Освен това депутатът, оглавяващ лява коалиция с
участие и на комунистическата партия, се стреми да стане
олицетворение на бъдещи радикални промени в Чили.
Но между двата тура той смекчи изявленията си, за да
привлече гласове от центъра.
Поддържа обаче своето предложение да се вдигнат
данъците на най-богатите и така да се финансират плановете му за
преразпределение.
“Водени от страха”
“Повечето чилийци, които гласуват (. . .), ще бъдат
водени от страха”, заяви пред АФП Майкъл Шифтър, президент на
Междуамериканския диалог във Вашингтон.
Било “защото не искат Чили да стане по-дясна държава
(ако управлява Каст), било защото ги е страх, че Борич ще бъде
контролиран от компартията и страната ще се превърне във втора
Венецуела”.
Седемдесет и пет годишният пенсионер Рикардо
Сепулведа заяви например пред АФП: “За мен това ще е вот против
комунизма”.
Анализаторът Патрисио Навиа от Нюйоркския
университет обяснява: “Много хора не са доволни от избора, който
им остава”, тъй като “умерените кандидати не се класираха за
втория тур“.
Консуело де ла Рива Дуцан, 47-годишна медицинска
сестра, се бои, независимо кой ще спечели, да не избухне
“конфликт, по-голям от този, в който живеем вече две години”. Но
“според мен, по-малко лошият е Борич, той поне защитава
жените”, казва тя – “другият (. . .) ме плаши”.
С оглед традиционно слабата избирателна активност в
Чили (47 на сто при първия тур), решаващи за този вот ще бъдат
спечелването на гласовете в центъра и участието на колебаещите
се избиратели.
Каст говори само за “продължение на делото на
Пиночет”, а младите “би трябвало да гласуват, осъзнавайки какво
са преживели родителите им”, твърди 26-годишната Камила Чамблас,
социален асистент на деца с аутизъм. “Постоянно се опитвам да
убедя хората да гласуват”, казва тя.
При всяко положение победителят в тази президентска
надпревара няма да има пълна свобода на действие при сегашното
равновесие в парламента (по 25 сенатори за всяка от страните в
горната камара и 79 депутати от левицата срещу 76 десни в
долната).
Той ще се изправи пред сложен икономически сценарий
– след мощния възстановителен подем през 2021 г. се очаква
забавяне на растежа на фона на инфлацията и държавния дълг,
нараснал по време на пандемията.
Със съдействието на БТА.
