Лима, Луис Хайме Сиснерос от Франс прес.
Педро Кастильо, беден селски учител, излязъл от анонимност
преди четири години, като оглави стачка на преподавателите, е
първият перуански президент без никакви връзки с политическите,
икономически и културни елити на страната.
51-годишният синдикален лидер, избран с подкрепата на
радикалната левица, беше обявен за победител на 19 юли след
много оспорвани избори срещу противничката му от популистката
десница Кейко Фухимори.
Роден в село в северния регион Кахамарка, където е работил
като преподавател в селско училище в продължение на 24 години,
Кастильо е “първият беден президент на Перу”, заяви пред АФП
анализаторът Уго Отеро.
Този баща на три деца е католик, а съпругата му е
евангелистка. В двора на къщата им в селището Чугур стои икона
на Исус Христос с цитат на английски “Бог е моят пастир”.
Педро Кастильо има навика да цитира пасажи от Библията, за да
оправдае противопоставянето си на абортите, хомосексуалните
бракове и евтаназията.
До двуетажната си тухлена къща Кастильо притежава ферма от
един хектар, където отглежда царевица, сладки картофи и
зеленчуци. Отглежда пилета и крави.
Педро Кастильо е отгледан в съседното селище Пуня, където е
работел на полето заедно с родителите си. Като дете той е
трябвало да измине няколко километра, за да стигне до училище.
През цялата си кандидатпрезидентска кампания той подчертаваше
провинциалните си корени, като носеше при всякакви
обстоятелства бялата шапка, традиционна за северната част на
страната. Често пристигаше на митингите си на кон.
Той стана известен през 2017 г., като оглави национална
стачка на преподавателите с искане за по-високи заплати, която
продължи над два месеца.
По време на кандидатпрезидентската си кампания той обяви, че
в случай на победа ще се откаже от президентската си заплата и
ще продължи да живее с учителската си заплата.
“Нито чавист, нито комунист”
Водейки кандидатпрезидентската си кампания с огромен молив
като символ, за да напомня за миналото си като преподавател и
значението, което смята да отдава на образованието си, той успя
с простите си послания да убеди милиони перуанци, особено в
селските райони.
Програмата му се базира на укрепване на секторите на
здравеопазването, образованието и земеделието, за да може, както
казва той, да се подобри живота на най-бедните перуанци.
“Нека повече да няма бедни в една богата страна“, не спираше
да повтаря по време на кампанията си.
Кастильо подкрепя и възстановяване на държавния контрол над
енергийните и минерални ресурси на страната, като природния газ,
лития, медта и златото.
Неговата партия “Свободно Перу” се определя като
марксистко-ленинистка. Тя е и една от малкото перуански партии,
които защитават режима на венецуелския президент Николас Мадуро.
След избирането си Педро Кастильо се зае да успокоява
перуанците. “Ние не сме чависти, не сме комунисти, не сме като
екстремистите“, заяви той, визирайки властите в Каракас и
Хавана.
“Ще уважаваме частната собственост“, заяви той, изправен пред
критики, че иска да установи “боливарски социализъм”, по
подобие на Венецуела.
Той обеща да създаде един милион работни места за една
година, публични инвестиции с цел съживяване на икономиката чрез
инфраструктурни проекти и обществени поръчки за малкия бизнес.
Възнамерява “да ограничи вноса, който засяга националната
индустрия и селячеството”.
Той обеща също да свика Учредително събрание, което да приеме
нова конституция, обвинявайки настоящата, че прекалено
фаворизира пазарната икономика.
Временният президент Франсиско Сагасти (центрист), който ще
му предаде властта, обаче препоръча на Кастильо да прецени дали
един подобен проект, отхвърлен от десницата, е оправдан.
Сред най-противоречивите предизборни обещания на Кастило е
изявлението, че иска да депортира чужденци, които извършват
престъпления в Перу. Освен това той иска да върне смъртното
наказание, за да се бори срещу престъпността.
Със съдействието на БТА.
