Бейрут, Франс прес.
Сирия, където се очаква в сряда Башар Асад да спечел
четвърти мандат на президентските избори, от пет десетилетия е
управлявана с желязна ръка от династията Асад – баща и син.
Хафез идва на власт
На 16 ноември 1970 г. генерал Хафез ал Асад, министър на
отбраната, завзема властта след преврат, който отстранява
“гражданското” крило на властта, представлявано от Салах Джедид.
Той е зам.-генерален секретар на Партията за арабско
социалистическо възраждане /Баас/, която е на власт от 1963 г.,
и е силният човек зад президента Нуредин Атаси.
Наречен “Движение за възстановяване”, този преврат се
извършва без проливане на кръв.
На 12 март 1971 г. Хафез ал Асад е избран на референдум и
става първият сирийски президент от алауитското малцинство (10
процента от населението), в страната със сунитско мнозинство.
Война срещу Израел
На 6 октомври 1973 г. Египет и Сирия предприемат офанзива
срещу Израел, на запад по протежение на Суецкия канал и на изток
на Голанските възвишения, за да го принудят да върне
териториите, завладени по време на Шестдевната война през юни
1967 г.
След първоначално поражение, израелската армия печели
надмощие в четвъртата близкоизточна война с цената на тежки
загуби.
През 1974 г. е подписано споразумение за раздалечаването на
силите на Голанските възвишения.
Намеса в Ливан
През юни 1974 г. американският президент Ричард Никсън
обявява в Дамаск възстановяването на дипломатическите отношения,
прекъснати от 1967 г.
Две години по-късно сирийски войски влизат в Ливан, за което
САЩ са дали зелена светлина, за да спасят християнските
милиции, които са на ръба на разгрома в конфликта с
ислямско-прогресивните сили, подкрепяни от палестинските бойци.
От май 1977 г. сирийски войници, които са поели контрола на
страната, с изключение на граничната зона с Израел, влизат в
сблъсъци с християнски формирования, които оспорват присъствието
им.
В продължение на 30 години Сирия има военно и политическо
господство над Ливан, откъдето изтегля войските си през 2005 г.,
под международен натиск, след убийството на ливанския лидер
Рафик Харири.
Безмилостна разправа
През 1979 г. след атентат срещу военната академия в северния
град Алепо, в който загиват 80 кадети, всичките алауити,
сирийският режим започва сурови репресии срещу “Мюсюлмански
братя” – сунитско ислямистко движение, обвинено за извършването
на атентата.
През февруари 1982 г. армията потушава ислямистко въстание в
централния град Хама. В бунтове и военни операции, извършвани в
продължение на около месец от елитен корпус, командван от брата
на Асад – Рифаат, загиват между 10 00 и 40 000 души, според
източници.
Сближаване със Запада
През 1990-91 г. Сирия укрепва връзките с Вашингтон, след
разпадането на СССР, с който я е свързвал “договор за
приятелство и сътрудничество”.
Дамаск се присъединява към силите на коалицията, ръководена
от Вашингтон, срещу иракския лидер Саддам Хюсеин – традиционен
съперник на Асад, след иракското нахлуване в Кувейт.
На власт идва Башар
На 10 юни парламентът променя член от конституцията, за да
намали от 40 но 34 години минималната възраст, която се изисква
за поста държавен глава, поправка, устройваща родения през 1965
г. Башар ал Асад.
На 17 юли 2000 г. Башар ал Асад полага клетва пред
парламента. Единствен кандидат, той става президент след
плебисцит (97 процента), организиран месец след смъртта на баща
му Хафез.
“Арабската пролет в Дамаск”
В края на септември 2000 г. стотина интелектуалци и хора на
изкуството призовават властите да “амнистират” политическите
затворници и да отменят извънредното положение, което е в сила
от 1963 г.
Слага се началото на отваряне с период на относителна
свобода на изразяване. Арестът през 2001 г. на опозиционери
слага край на тази кратка “Дамаска пролет”.
Гражданска война
На 15 март 2011 г. в резултат на Арабската пролет в Сирия
избухва народен бунт с мирни демонстрации. Той е брутално
потушен от режима, преди да се превърне в гражданска война.
През следващите години конфликтът се усложнява с намесата на
регионални и международни сили, както и на чуждестранни милиции
и джихадистки групи.
Подкрепян военно от Москва и Техеран, режимът печели
поредица от победи и успява да си върне две трети от
територията.
Войната опустошава страната и отнема живота на повече от 388
000 души, а 12 милиона (над половината от населението) са
прогонени от домовете си или са принудени да заминат в изгнание.
Със съдействието на БТА.
